Имам удоволствието да Ви представя първият гост на „ Вълшебната къща на Ема”. Това е Сюзън Страйкър.
Сюзън е предучилищен и начален преподавател по рисуване в Гринуич, Кънектикът, САЩ.
През 1984 г Сюзън създава Изкуство за малките (Young at Art®), частно арт училище в Манхатън, Ню Йорк, където преподава на деца от 1 до 5 години и организира рождени дни за деца от 1 до 12 години, в които се включват различни арт занимания. На тези партита децата украсяват тортата на рожденика, което, заедно с арт проектите, които правят, се превръща в любима част от партито. Сега тя работи над програма за разпространяване на Изкуство за малките, в рамките на която лицензира училища в цяла Америка, както и върху учебни програми Изкуство за малките. Наскоро тя завърши проект, в който се заснемат видеофилми на нейните часове по рисуване, така че и други учители да могат да ги използват в часовете си.
Сюзън, също така е автор на следните книги: Изкуство за малките, Моля те Докосни и разбира се серията от 20 Книжки за НЕ-оцветяване (Anti-Coloring Books).
Ако искате да научите повече за книгите на Сюзън Страйкър и за нейната гледна точка относно това как да се преподава изкуство на децата, можете да разгледате страницата и: http://www.susanstriker.com/index.html
Аз се вдъхнових от идеите на Сюзън за „не- оцветяване” и реших да изпробвам това занимание по време на Арт ателието си. Реакциите на децата бяха различни, някой от тях на 4 години вече знаеха какво ще нарисуват. Други, които са на 7 години сметнаха тази задача за нещо изключително трудно и им бяха нужни повече от 15 минути да решат какво точно да правят. Въпреки това, след това забавно рисуване аз вече съм убедена, че децата никога не виждат това, което виждат възрастните. Например, всички деца видяха ножицата не просто като ножица, а като пеперуда, цвете, жена и т.н. Може да видите рисунките им тук: http://www.susanstriker.com/scissorssamp.html
Невена: Какво мислиш за Книжките за оцветяване? Защо?
Сюзън: Книжките за оцветяване се състоят от рисунки, създадени от възрастните, които децата само оцветяват. Тези занимания показват на децата , че възрастните не оценяват изкуството им и че няма смисъл да рисуват сами. Всъщност, детското изкуство е прекрасно за хората, които знаят как да го гледат. Пабло Пикасо казва, че „мечтае да може да рисува като дете”. Картините на Джаксън Полък могат да се видят във всички световни музеи, но когато децата започнат да разливат боите като него, родителите им са недоволни.
Каква е основната идея на твоите Книжките за НЕ-оцветяване, да провокират или да вдъхновяват въображението на децата?
Да вдъхновяват децата, да се върнат към това да рисуват сами, да експериментират с изкуството и да се забавляват докато правят това, а не да се тревожат за това дали тяхното изкуство ще се хареса на възрастните.
Сюзън, може ли да ми кажеш, как се появи идеята ти за Книжките за НЕ-оцветяване?
Книжките за НЕ-оцветяване възникнаха като примери от най-успешните уроци по рисуване, които съм преподавала на учениците си. Аз обърнах тези забавни проекти във формата на книжки за оцветяване, защото бях наясно, че родители са свикнали толкова много с това да купуват книжки за оцветяване на децата си. Моята книга беше замислена да отучи децата от тези потискащи занимания. Аз се върнах в университета, за да довърша обучението си и професорът говореше за това колко ужасни са за децата задачите от типа на оцветяването. Вдигнах ръка и казах, че това е „стара” новина още от времето, когато бях студентка. Добрите учители никога не дават на децата книжки за оцветяване, но родителите го правят. Те не са лоши родители, всъщност те са добри, защото дават на децата си книжки. Аз попитах, „ Защо някой не напише нещо, което да достигне до родителите и да им предложи алтернатива?” Тогава професора каза, че ако мога да направя това, ще ми напише „отличен” и ще ме освободи от всички задачи и изпити. Аз събрах някои от най-добрите си проекти на една страница в черно-бял формат и ги представих в клас заедно с примери от студентските ми работи. За моя изненада класът ме аплодира, а учителят ми написа „отличен” и ме посъветва да се опитам да го публикувам. На едно семейно събиране срещнах един познат, който беше публикуван автор и с гордост му разказах за случката… Той ми предложи да покаже проекта ми на редакторката си и тя го прие. Не искаше да използва думата “anti”, защото по това време се смяташе, че книги които носят негативни заглавия, не се продават. Аз настоявах, че заглавието е важна част от книгата, свързвайки негативния аспект с книжките за оцветяване, като същевременно предлагах алтернатива.
Какъв е последният проект, върху който работиш?
Занимавам се с няколко неща едновременно. Събрах колекция от многонационално народно творчество, заснех го и написах книги за деца. Също така събирам най-добрите си уроци по рисуване на хартия и видео, така че другите учители да могат да се възползват от големия труд, който съм положила, преподавайки рисуване от толкова много години. Качила съм две от тях в You Tube и можете да видите как преподавам на Susan Striker.
Освен това подготвям книга, която нарекох Арт-Ритметикa, тя е свързана с арт проекти, които представят математически концепции. Всички проекти върху които работя сега, смятам да издам сама, тъй като традиционните издатели, не мислят, че тези книги ще се търсят. Това е моето наследство, което ще оставя след себе си. Преди 2 години преживях здравословни притеснения. Нещата се обърнаха в добра посока, но за известно време, докато бях в болницата, си мислех, че ще умра. Това ме наведе на мисълта за този проект. Веднага щом се възстанових, започнах да работя бясно, да подреждам най-важните си неща и да ги публикувам, вместо да чакам някой издател да дойде. През цялата си кариера съм писала идеи за уроци и съм правила снимки на рисунките на децата, но не съм знаела защо го правя. Сега събирам най-важната част от работата си в 12 нови книги, а може би и повече.
Сюзън, благодаря ти за интервюто!
Ако имате някакви въпроси може да ги зададете тук или да пишете на Сюзън Страйкър, тя с удоволствие ще ви отговори.
